МС одобри бюджета за 2023 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК
Служебният кабинет " Донев " организира изключително съвещание през днешния ден.
Ето какви решения одобриха служебните министри:
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Подготовката на Бюджет 2023 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическата обстановка в страната и провеждането на предварителни парламентарни избори както през месец октомври 2022 година, по този начин и при започване на месец април 2023 година.
Реализирането на Бюджет 2023 в границите на нормалния период беше затруднено от неналичието на постоянно държавно управление, което да вземе управническо решение по отношение на внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 година с включени дълготрайни допускания за развиване на политиките при съблюдаване на разпоредбите по ЗПФ. Поради това служебното държавно управление внесе в Народното събрание законопроект за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, така наречен,,удължителен закон ” за 2022 година.
Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство ” -6,1 % от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство ” е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт. При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3 %, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023- 2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в ЗДБРБ за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лв..
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3 % през 2023 година, 29,6 % през 2024 година и 33,0 % към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42, 1 % през 2023 година и през 2024 година и 41,0 % през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 година и 36,4 % за 2025 година
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 година е избран 50 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10 % за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 година.
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени 545,23 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти.
Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:
- 111, 1 млн. лева по отношение на избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 година при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания;
- 131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатия обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
- 50, 1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за общественото подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.;
- 30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи;
- 2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
- 23,4 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 година
- Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежи по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева
Разходите за защита за 2023 година са съобразени с референтните разноски по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска.
По отношение на средствата от Европейски Съюз, според профила за заплащания, България следва да получи през 2023 година два транша по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) в общ размер на 2,881 милиарда лева Срещу тях би трябвало да бъдат регистрирани редица законодателни промени, за които ще е нужно да има настоящо Народно заседание. В обстановката на предстоящи промени в Националния проект за възобновяване и резистентност по отношение на глава REPowerEU и възможното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними промени и вложения и по отношение на предстоящото несъблюдение на заложените в профила на заплащанията стадии и цели, доходи за 2023 година по Механизма за възобновяване и резистентност не са планувани.
Одобрен е план на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
Предвидени са 7 027 213,6 хиляди лева доходи и прехвърляния. Здравноосигурителните доходи са в размер на 6 847 563,2 хиляди лева, от които 4 286 530,0 хиляди лева са доходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хиляди лева са прехвърляния за здравно обезпечаване. Разчетените доходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 527 337,4 хиляди лева в съпоставяне със същите през 2022 година Трансферите за здравно обезпечаване за 2023 година са разчетени с растеж от 405 908,7 хиляди лева по отношение на 2022 година
Общо разноските за 2023 година са в размер на 7 027 213,6 хиляди лева, което е с 910 908,7 хиляди лева повече по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 6 553 676,4 хиляди лева, което съставлява нарастване с 910 908,7 хиляди лева по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Разпределението на средствата за здравноосигурителни заплащания е следното:
- за първична извънболнична здравна помощ - 444 602,0 хиляди лева.;
- за профилирана извънболнична здравна помощ (вкл. за сложно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 447 680,8 хиляди лева.;
- за дентална помощ - 264 941,1 хиляди лева.;
- за медико-диагностична активност - 232 160,0 хиляди лева.;
- за лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни – общо 1 692 784,3 хиляди лева.;
- за медицински произведения, прилагани в болничната здравна помощ - 142 614,5 хиляди лева.;
- за болнична здравна помощ - 3 268 949,6 хиляди лева.;
- за други здравноосигурителни заплащания - 117 300,5 хиляди лева
През 2023 година се планува Министерството на здравеопазването ежемесечно да дава трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хиляди лева за действия отвън наложителното здравно обезпечаване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е формиран в сходство с бюджетната рамка при опазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно.
Заложените параметри на плана на бюджет на НЗОК за 2023 година основават постоянна финансова рамка за действието на системата на здравното обезпечаване.
Средната пенсия през 2023 година ще е над 788 лева
Средната пенсия през 2023 година ще доближи 788,10 лева Това планува планът на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година, който беше утвърден от държавното управление.
Проектът планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, да се усилят с 12 на 100. От същата дата минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст при цялостен застрахователен стаж ще се увеличи от 467 лева на 523,04 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се резервира на 3 400 лева Социалната пенсия за напреднала възраст ще се усили на 276,64 лева
През 2023 година за погашение на всички типове пенсии и добавки са планувани близо 19,2 милиарда лева Предвидените разноски са с над 3,6 милиарда лева или с 23,6% повече спрямо плануваните за предходната година. Общият размер на плануваните разноски за пенсии, краткосрочни компенсации и службите по обществено обезпечаване за 2023 година е близо 21,8 милиарда лева
От 1 юни 2023 година минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се усилва от 710 лева на 780 лева Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира на 3 400 лева
Не се плануват промени и на размерите на компенсациите за развъждане на дете до 2-годишна възраст и за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лева Запазват се и минималният и оптимален дневен размер на компенсацията за безработица. Без смяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им сред осигурителите и обезпечените лица.
Със законопроекта се обезпечава опция право на добавка за непозната помощ да имат всички пенсионери, на които с експертно решение е избрана непозната помощ, без значение от % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Предвижда се разноските по програмата за профилактика и рехабилитация да се усилят с 3,2 млн. лева, което ще разреши на 5000 работещи в допълнение да се възползват от нея.
Приети са стандартите за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година
Със свое решение държавното управление одобри стандарти за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година.
Стандарти са създадени на база главните допускания на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година при съблюдаване на настоящото законодателство. Взето е поради нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, резервират се настоящите политики за 2022 година В стандартите са разчетени средства за обезпечаване на достигнатите равнища на възнагражденията, според актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 година
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени спомагателни средства в размер на 465,0 млн. лева по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната, за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение.
В сферата на обществените услуги средствата са увеличени със 111, 1 млн. лева по отношение на ЗДБРБ за 2022 година. Предвидени са средства за нарастването на минималната работна заплата за страната при вземане предвид с наредбите на Наредбата за стандартите за възнаграждение на труда на чиновниците, осъществяващи действия по даване на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, призната с Постановление на Министерски съвет № 343 от 2020 година
Стандартите за финансиране на обществените услуги са повишени с 10 % по отношение на признатите от 01.04.2022 година стандарти. Размерът на месечната помощ на възпитаник, настанен в обществена услуга, за 2023 година нараства от 47 лева на 52 лева, за което са обезпечени в допълнение 0,4 млн. лева
В област „ Здравеопазване ” за 2023 година средствата са увеличени със 79,6 млн. лева по отношение на ЗДБРБ за 2022 година. Разчетени са средства за обезпечаване в годишен размер на резултатите от провежданите през 2022 година политики, в т. ч. 51,7 млн. лева по отношение на спомагателното нарастване от 1 май 2022 година на възнагражденията на медицинския личен състав в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и учебни заведения, в детските ясли и яслените групи към детски градини и 4,4 млн. лева във връзка въвеждането от 1 април 2022 година на безвъзмездни детски ясли и поемането на издръжката им като държавна отговорност. За 2023 година е разчетено нарастване на децата в яслена група към детска градина, в детски ясли и кухни и на броя на здравните посредници.
Стандартите за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година са съгласувани с Националното съдружие на общините в Република България.
Министерският съвет утвърди Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година
Министерският съвет утвърди Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година. Документът е направен на съображение Закона за държавния дълг и обезпечава общата рамка на дълговато ръководство в средносрочен проект.
Основното предопределение на Стратегията е да заключи и очертае водещите правила и насоки на политиката по ръководство на държавния дълг през идващите три години, като в същото време разказва индикативните ограничения и потребления инструментариум за реализиране на заложените в нея стратегически цели. Публичното и обявяване е гаранция за предвидимост и бистрота на процесите по ръководство на държавния дълг.
Основната цел на политиката по ръководство на държавния дълг за интервала 2023 - 2025 година е ориентирана към обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планувания недостиг по държавния бюджет и застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас.
Правителството одобри промени в нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия и БНР за 2023 година
Министерският съвет промени одобрените с Решение № 251 от 2022 година нормативи за час стратегия на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2023 година за подготовка, основаване и разпространяване на национални и районни стратегии. Нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия са 2 287 лева, а на БНР - 560 лева Нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия и БНР са изчислени при общ размер телевизионна стратегия - 35 040 часа и общ размер радиопрограма - 98 550 часа.
Размерите на нормативите за час стратегия са съобразени с оферти от Българска национална телевизия и БНР обем/часове телевизионна стратегия и радиопрограма за 2023 година, според издадените от Съвета за електронни медии лицензии за снабдяване, надлежно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, и с главните допускания при създаването на плана на Бюджет 2023 година
За 2023 по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, в това число и на Българска национална телевизия и БНР са взети поради резултатите от: нарастване на минималната работна заплата от 710 лева на 780 лева от 1 януари 2023 година, според Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 година за установяване на минималната работна заплата за страната; нарастване на разноските за личен състав с 10 на 100 за структурите, които не са получили нарастване на възнагражденията през 2022 г.; нарастване на средствата за хонорари на генералния шеф и на членовете на Управителния съвет на Българска национална телевизия и БНР в сходство с наредбите на Закона за радиото и малкия екран.
Въз основа на изменените размери на нормативите за час стратегия на публичните медии за 2023 година се дефинират плановете на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет на Българска национална телевизия и БНР за осъществяването на функционалностите им като национални публични снабдители, надлежно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Ето какви решения одобриха служебните министри:
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Подготовката на Бюджет 2023 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическата обстановка в страната и провеждането на предварителни парламентарни избори както през месец октомври 2022 година, по този начин и при започване на месец април 2023 година.
Реализирането на Бюджет 2023 в границите на нормалния период беше затруднено от неналичието на постоянно държавно управление, което да вземе управническо решение по отношение на внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 година с включени дълготрайни допускания за развиване на политиките при съблюдаване на разпоредбите по ЗПФ. Поради това служебното държавно управление внесе в Народното събрание законопроект за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, така наречен,,удължителен закон ” за 2022 година.
Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство ” -6,1 % от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство ” е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт. При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3 %, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023- 2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в ЗДБРБ за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лв..
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3 % през 2023 година, 29,6 % през 2024 година и 33,0 % към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42, 1 % през 2023 година и през 2024 година и 41,0 % през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 година и 36,4 % за 2025 година
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 година е избран 50 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10 % за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 година.
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени 545,23 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти.
Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:
- 111, 1 млн. лева по отношение на избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 година при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания;
- 131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатия обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
- 50, 1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за общественото подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.;
- 30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи;
- 2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
- 23,4 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 година
- Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежи по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева
Разходите за защита за 2023 година са съобразени с референтните разноски по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска.
По отношение на средствата от Европейски Съюз, според профила за заплащания, България следва да получи през 2023 година два транша по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) в общ размер на 2,881 милиарда лева Срещу тях би трябвало да бъдат регистрирани редица законодателни промени, за които ще е нужно да има настоящо Народно заседание. В обстановката на предстоящи промени в Националния проект за възобновяване и резистентност по отношение на глава REPowerEU и възможното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними промени и вложения и по отношение на предстоящото несъблюдение на заложените в профила на заплащанията стадии и цели, доходи за 2023 година по Механизма за възобновяване и резистентност не са планувани.
Одобрен е план на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
Предвидени са 7 027 213,6 хиляди лева доходи и прехвърляния. Здравноосигурителните доходи са в размер на 6 847 563,2 хиляди лева, от които 4 286 530,0 хиляди лева са доходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хиляди лева са прехвърляния за здравно обезпечаване. Разчетените доходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 527 337,4 хиляди лева в съпоставяне със същите през 2022 година Трансферите за здравно обезпечаване за 2023 година са разчетени с растеж от 405 908,7 хиляди лева по отношение на 2022 година
Общо разноските за 2023 година са в размер на 7 027 213,6 хиляди лева, което е с 910 908,7 хиляди лева повече по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 6 553 676,4 хиляди лева, което съставлява нарастване с 910 908,7 хиляди лева по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Разпределението на средствата за здравноосигурителни заплащания е следното:
- за първична извънболнична здравна помощ - 444 602,0 хиляди лева.;
- за профилирана извънболнична здравна помощ (вкл. за сложно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 447 680,8 хиляди лева.;
- за дентална помощ - 264 941,1 хиляди лева.;
- за медико-диагностична активност - 232 160,0 хиляди лева.;
- за лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни – общо 1 692 784,3 хиляди лева.;
- за медицински произведения, прилагани в болничната здравна помощ - 142 614,5 хиляди лева.;
- за болнична здравна помощ - 3 268 949,6 хиляди лева.;
- за други здравноосигурителни заплащания - 117 300,5 хиляди лева
През 2023 година се планува Министерството на здравеопазването ежемесечно да дава трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хиляди лева за действия отвън наложителното здравно обезпечаване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е формиран в сходство с бюджетната рамка при опазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно.
Заложените параметри на плана на бюджет на НЗОК за 2023 година основават постоянна финансова рамка за действието на системата на здравното обезпечаване.
Средната пенсия през 2023 година ще е над 788 лева
Средната пенсия през 2023 година ще доближи 788,10 лева Това планува планът на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година, който беше утвърден от държавното управление.
Проектът планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, да се усилят с 12 на 100. От същата дата минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст при цялостен застрахователен стаж ще се увеличи от 467 лева на 523,04 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се резервира на 3 400 лева Социалната пенсия за напреднала възраст ще се усили на 276,64 лева
През 2023 година за погашение на всички типове пенсии и добавки са планувани близо 19,2 милиарда лева Предвидените разноски са с над 3,6 милиарда лева или с 23,6% повече спрямо плануваните за предходната година. Общият размер на плануваните разноски за пенсии, краткосрочни компенсации и службите по обществено обезпечаване за 2023 година е близо 21,8 милиарда лева
От 1 юни 2023 година минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се усилва от 710 лева на 780 лева Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира на 3 400 лева
Не се плануват промени и на размерите на компенсациите за развъждане на дете до 2-годишна възраст и за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лева Запазват се и минималният и оптимален дневен размер на компенсацията за безработица. Без смяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им сред осигурителите и обезпечените лица.
Със законопроекта се обезпечава опция право на добавка за непозната помощ да имат всички пенсионери, на които с експертно решение е избрана непозната помощ, без значение от % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Предвижда се разноските по програмата за профилактика и рехабилитация да се усилят с 3,2 млн. лева, което ще разреши на 5000 работещи в допълнение да се възползват от нея.
Приети са стандартите за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година
Със свое решение държавното управление одобри стандарти за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година.
Стандарти са създадени на база главните допускания на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година при съблюдаване на настоящото законодателство. Взето е поради нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, резервират се настоящите политики за 2022 година В стандартите са разчетени средства за обезпечаване на достигнатите равнища на възнагражденията, според актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 година
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени спомагателни средства в размер на 465,0 млн. лева по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната, за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение.
В сферата на обществените услуги средствата са увеличени със 111, 1 млн. лева по отношение на ЗДБРБ за 2022 година. Предвидени са средства за нарастването на минималната работна заплата за страната при вземане предвид с наредбите на Наредбата за стандартите за възнаграждение на труда на чиновниците, осъществяващи действия по даване на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, призната с Постановление на Министерски съвет № 343 от 2020 година
Стандартите за финансиране на обществените услуги са повишени с 10 % по отношение на признатите от 01.04.2022 година стандарти. Размерът на месечната помощ на възпитаник, настанен в обществена услуга, за 2023 година нараства от 47 лева на 52 лева, за което са обезпечени в допълнение 0,4 млн. лева
В област „ Здравеопазване ” за 2023 година средствата са увеличени със 79,6 млн. лева по отношение на ЗДБРБ за 2022 година. Разчетени са средства за обезпечаване в годишен размер на резултатите от провежданите през 2022 година политики, в т. ч. 51,7 млн. лева по отношение на спомагателното нарастване от 1 май 2022 година на възнагражденията на медицинския личен състав в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и учебни заведения, в детските ясли и яслените групи към детски градини и 4,4 млн. лева във връзка въвеждането от 1 април 2022 година на безвъзмездни детски ясли и поемането на издръжката им като държавна отговорност. За 2023 година е разчетено нарастване на децата в яслена група към детска градина, в детски ясли и кухни и на броя на здравните посредници.
Стандартите за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2023 година са съгласувани с Националното съдружие на общините в Република България.
Министерският съвет утвърди Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година
Министерският съвет утвърди Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година. Документът е направен на съображение Закона за държавния дълг и обезпечава общата рамка на дълговато ръководство в средносрочен проект.
Основното предопределение на Стратегията е да заключи и очертае водещите правила и насоки на политиката по ръководство на държавния дълг през идващите три години, като в същото време разказва индикативните ограничения и потребления инструментариум за реализиране на заложените в нея стратегически цели. Публичното и обявяване е гаранция за предвидимост и бистрота на процесите по ръководство на държавния дълг.
Основната цел на политиката по ръководство на държавния дълг за интервала 2023 - 2025 година е ориентирана към обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планувания недостиг по държавния бюджет и застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас.
Правителството одобри промени в нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия и БНР за 2023 година
Министерският съвет промени одобрените с Решение № 251 от 2022 година нормативи за час стратегия на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2023 година за подготовка, основаване и разпространяване на национални и районни стратегии. Нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия са 2 287 лева, а на БНР - 560 лева Нормативите за час стратегия на Българска национална телевизия и БНР са изчислени при общ размер телевизионна стратегия - 35 040 часа и общ размер радиопрограма - 98 550 часа.
Размерите на нормативите за час стратегия са съобразени с оферти от Българска национална телевизия и БНР обем/часове телевизионна стратегия и радиопрограма за 2023 година, според издадените от Съвета за електронни медии лицензии за снабдяване, надлежно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, и с главните допускания при създаването на плана на Бюджет 2023 година
За 2023 по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, в това число и на Българска национална телевизия и БНР са взети поради резултатите от: нарастване на минималната работна заплата от 710 лева на 780 лева от 1 януари 2023 година, според Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 година за установяване на минималната работна заплата за страната; нарастване на разноските за личен състав с 10 на 100 за структурите, които не са получили нарастване на възнагражденията през 2022 г.; нарастване на средствата за хонорари на генералния шеф и на членовете на Управителния съвет на Българска национална телевизия и БНР в сходство с наредбите на Закона за радиото и малкия екран.
Въз основа на изменените размери на нормативите за час стратегия на публичните медии за 2023 година се дефинират плановете на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет на Българска национална телевизия и БНР за осъществяването на функционалностите им като национални публични снабдители, надлежно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ